Думата „съзависимост“ е непозната на много хора, без да говорим колко необичайно ще им прозвучи. Терминът се появява на психотерапевтичната сцена в края на 70-те години на ХХ век. Първоначално се използва за хора, чийто живот е силно повлиян от взаимоотношенията с човек, пристрастен към химични вещества. Днес вече не става въпрос за хора, които съжителстват с алкохолик или в чието обкръжение има наркоман. Поведението на всеки пристрастен – към алкохол, опиати, хазарт, секс, храна и т.н. – оказва осезателно влияние на неговите близки. Все повече хора от различни социални групи страдат от съзависимост – роднини на хора с хронични заболявания или умствени нарушения, родители на деца с поведенчески отклонения, приятели на безотговорни личности, на работохолици и т.н. Тезата на Мелъди Бийти е, че сърцевината на проблема е в самия съзависим. Той е позволил поведението на друг да го ръководи и в желанието си да се справи с проблема, се самоограничава, руши психиката си и постоянно изпитва чувство на гняв и вина, ненавиждайки дори себе си. Мнозина смятат – и с основание – съзависимостта за болест. Нима не е вярно, че често реагираме спрямо хора, които се опитват да съсипят живота ни, съсипвайки самите себе си? Авторката ни убеждава, че има начини да си помогнем, да се освободим от примката на съзависимостта. Тя говори за най-важната и тъй пренебрегвана отговорност – да се грижиш за себе си и независимо от обстоятелствата да се запазиш като пълноценна личност.
